"Училище любимо, как хубаво си ти..."

 

История на с.Обнова

История на с.Обнова



Изминали са повече от хиляди години откакто по тези места все така спокойно лъкатуши река Осъм , която се е провирала и провира през китните и росни ливади , която отнася в забрава страшните събития на древността .

Нашето село Обнова е съставено от две села –Виная и Радиненец. Село Виная е разположено по поречието на река Осъм, а село Радиненец по западното течение на Пордимска бара.

По време на големия възход на Римската империя, около 29, 28 г. пр. н. е., в границите на същата са включени и земите на днешната Плевенска област Новите царе запазили независимостта на местните тракийски царе , като ги задължавали да пазят границата -река Дунав и да дават при нужда войници.Тогава край река Дунав възникват градове–крепости, а във вътрешността на страната възникват отлично укрепени военни станции с гарнизони.Такава станция в помощ на Никопол е била и станцията на сетнешното село Радиненец. Цитаделата-центъра на станцията, е обхващал дворовете на Георги Станев Дуцов, Владовите, Енчевите, Борис Петев, Събевите, Анковите, Калчовите, Петко Данов и др. В двора на Блажо Николов Боев е имало пещ, в която са пекли съдове и плочици за лечебната римска баня. Върху плочиците е имало надпис , изразяващ молба към римски бог за здраве.Там са се пекли и специални фуниевидни пръстени съдове , поставяни в големите салони и галерии за резонанс. Към 6 век се заселват и славяните .

В източната част на село Виная, на левия бряг на река Осъм се намира местността Пчелина. При прокопаване на канала през обработваемата площ, вляво от пътя е прорязано праисторическо селище. Според възрастни хора ,,Селището”е било населено от времето на римляните. За това свидетелстват намерените гробници, каменен чук, и монети с образи на римски царе от едната страна, а от другата с изображения на римски божества.По-късно към тази стара римска крепост са дошли селяни от някогашното населено място при главата на Згалевската река, която и сега носи името си Виная, и продължили своето съществуване до падането на България под турско робство.В турски документи от средата на 15 век има регистрирано старо средновековно селище под името Вина и Виная като тимар към охраната на крепостта Хлуник (неустановена крепост близо до Никопол).Съществуването на селището през следващия 16 век е документирано в регистрите на войниците към Нийболу под името Виние.

Махала Радиненец е възникнала през средата на 15 век като мезра под името Раданец, по всяка вероятност в съседство със средновековно българско селище , под същото име.През 17 век то е вписано в регистъра на войниците от Плевенско под името Радойниче. Към първата половина на 19 век махалата се състои от 7 къщи, разположени около мястото, където сега е църквата ,,Света Троица”.Те са останали така доста време, защото други български семейства не са смеяли да се заселят, поради наличието на турско население в местността Чифлишката чешма и воденицата на Тодораня.Тези земи са били чифлик на Феим Паша, който не е живял в селото, а само е прибирал доходите. Негово владение са били и Осъмската воденица, и Осъмската гора.

Местността Татар баир, която сега е заселена с турско малцинство е била населена с татари, откъдето носи името си. Вероятно татарите са дошли тук , когато е била разбита татарската васална държава от Русия.Малко по- късно, местността в северозападната част на селото, била заселена и с черкези и остава известна под името Черкезите.

На 1 км северно от Пордимска бара тече Карагашка бара. Там, на север от нея, в днешната местност Църкалово е имало българско село със същото име Църкалово.

Отношенията между българи и турци не са били лоши. Много лоши били отношенията между българи и черкези. Черкезите изкарвали добитъка си на паша в Осъмската гора.Понеже пътят им минавал край село Църкалово ,те пускали нарочно добитъка си в овощните градини на църкаловчани, (а те имали много хубави овощни градини).Чашата на търпението преляла. Един от църкаловчани хванал черкезкия говедар и го премазал от бой. Черкезите в отговор на това образували една група и нападнали най-крайната къща на Църкалово.Това нападение и зверското отношение на черкезите към тях изплашило църкаловчани Те се заселили в Радиненец, въпреки наличието на турци там.Настаняват се в днешната Църкалова махала. ( североизточната част на тогавашното село, днешните дворове на Пироните и Личковци). Така на първо време станало уголемяването на селото до идването и на други заселници от Балкана и Подбалкана. Площада на така вече уголеменото село е бил при днешната Дановска чешма, а училището е било килийно, състоящо се само от една стая, пред вратата на черквата на Венковския площад. Открито е през 1865г. Първият учител е бил Донко Блажев от Ново село, Троянско. На училище ходели само момчета, които били облечени с турски дрехи, но фесовете им били без пискюли, което означавало подчинение, покорство или белег на раята. издръжката на учителя била от селото.

Съществува легенда за името на селото.В Радиненец живяла жена на име Рада., която била глава на семейство- будна със забележителен характер. Тая жена била известна навсякъде в околността , вследствие на което селото започнало да се нарича Радиното село.Оттук после и Радиненец.

Българите по онова време живеели в дълбоки землянки , без прозорец , само с една врата. Светели си с лоени свещи.Някои имали и кандило, но това било лукс. При такава оскъдна светлина жените правели дрехите си на ръка. Те изработвали такива шевици, които днес будят възхищение със своята красота. Хлябът е бил от черно брашно, смляно на бейската воденица на река Осъм, или пък качамак от царевично брашно. През лятото обработвали земята и давали десятък на бея. Семействата са били големи. Всяка къща представлявала отделен род, нещо като задруга, в която главата на домакинството е бил бащата.Хората тогава са вярвали в таласъми. Имало е поверие , че в църковния двор нощем в 12 часа играели самодиви, които предричали щастие или нещастие на даден човек . В друго поверие се казва че на Калчовата чешма в 12 излизал чер арапин и се изгубвал с пропяването на първи петли.

В село Радиненец българите са били тормозени и измъчвани от черкезите, а с турците са били в добри отношения.Въпреки това те изпитвали силна омраза към турското население.Някой българи, като бащата на Мария Енчева , много пъти са се качвали на землянките на турците и оттам са стреляли с пистолет , за да плашат турските семейства. Александър Цонков говори за друг непокорник на турците- неговия вуйчо Гено Димитров, който заради нанесения побой над един турчин бил затворен в Свищов, откъдето избягал в Румъния.През Руско-турската освободителна война той се връща като опълченец.

Българите тук не са давали повод на турцита да проявяват своята типична анадолска жестокост. Тук хората са били далеч от центъра на отоманската империя . Липсата на планини и непроходими гори води до невъзможност да се развият хайдутството и четничеството. Българите са били покорна рая на властеливите турци. Не е имало пожари, кланета, каквито историята знае.

В Радиненец е имало ятаци на Левски и хора, които са го подпомагали в неговата революционна работа. Най-близък човек на Левски е бил бащата на Мария Енчева-Енчо Янкулов Димитров, родом от Карлово. Завършил началното си образование в родния си град, след това продължил в гръцкото училище в град Пловдив с тенденция да стане лекар, за което било необходимо да продължи образованието си в Гърция.Но не успял да иде направо в Гърция, а отишъл в Цариград, в някакво медицинско училище.Там се среща с Левски. Последният успял да го разубеди да се върне с него в България на революционна работа.От Цариград Левски и Енчо отишли първо в Румъния , а оттам през Русе дошли в Плевен.Навсякъде където минели основавали революционни комитети.В Плевен свикали съвещание , като всеки от участниците си избрал псевдоним. Дядо Енчо си избрал Гъркът.По това време центърът на Плевенския революционен комитет бил днешният град Славяново, с ръководител някой си Иван Карловеца. Последният имал връзки с една кадъна и искал да се ожени за нея, което пък е причина да се изгуби доверието към него.Тогава Левски избира за негов заместник Енчо Янкулов, а център на революционния комитет станало с. Караагач ( сега Тотлебен). там Енчо е работел в бояджийницата на Иванчо Бояджията като чирак. В съботен ден пред бояджийницата той правел малка сергийка с дребни бояджийски реклами и домашни потреби, а това привличало хората от съседните села. Това му помагало в революционната дейност. По същото време на сергийката се запознава със своята бъдеща жена-Тодорка Тотева Дановска, която била родом от Летница, преселена заедно със семейството си в Радиненец.Тя му дала шепа куршуми и оттогава му станала най-верна помощничка в селото. След обесването на Левски двамата се оженили. По сведения на Мария Енчева ятаци на Левски в Радиненец са били дядо Митю Новаченски, заселен тук от село Новачене .Тя твърди, че главният герой в картината на Мърквичка ,,Ръченица” е същия Митю Новаченски.Друг помощник е бил Иван Пенчев Балканджията- баща на Пенка Иванова Йонкова, който заедно с дядо Енчо са превеждали Левски от село в село по скрити и тайни пътеки. Друг сътрудник на Апостола е бил и Димитър Докусбелията от село Александрово. Веднъж последния и Митю Новаченски трябвало да преведат Левски от с. Новачене до с. Александрово.По пътя имало много турци и било много рисковано . Те измислили следното. Направили един ковчег в с. Новачене . Дяконът легнал в него. Вдигнали го на една кола. До ковчега сложили едно гърне със запъртъци, като някой счупили. Димитър Докусбелията се преоблякъл като жена и седнал до ковчега.През селата той плачел и нареждал умрелия. Когато срещнели турци и те ги попитали какъв им е умрелия, мнимата жена отвръщала, че е нейн сестрин син, и че уж много отдавна е умрял и се е вмирисал. Ако някой турчин искал да види умрелия , Димитър внимателно надигайки капака на ковчега отхлупвал и гърнето.Разбира се запъртъците замирисвали и любопитния се отказвал от намерението си.

Цвятко Димитров -дядо Гольо -1833-1938-пред къщата на Енчо Янкулов
Цвятко Димитров -дядо Гольо -1833-1938-пред къщата на Енчо Янкулов
В тази къща се е крил Васил Левски.


Какво става по това време с хората, обитавали земите на Виная?След завладяването на нашата страна от турците се предполага , че селяните са напуснали Селището и са се настанили в местността Батака, която била по в ниското , за да избегнат грабежите на турците и черкезите, които ограбвали населените места по главните пътища.

Два века и половина българскирт народ тегли ярема на черното турско робство.Раята станала покорна. Само българското търговско село Чипровци не скланяло глава. На 28 август 1738 година избухнал бунт в долината на река Огоста със страшна сила.Въстанието било смазано с измама. Настъпила страшна сеч и разорение. Хиляди побегнали към Дунав. Стигнали Крайова, дето останали 2 години. Но дошли татари, които ограбили бежанците и ги оставили само по ризи. Последвало ново странстване към Кърпатите, което продължило 48 години и най-после се заселили в изоставеното село Бешенов. Там пристигнали на 5 март.1738г. заселили са се 83 българи чипровци и 42 българи от Павликяни, Никополско. Три години по-късно в 1741 г. част от бешановчани се заселили във Виная, която също била разорена и изоставена. след Турско- Австрийската война.

В с. Виная турци и черкези не са се заселвали. Така селото се е запазило до Освобождението с 40-50 къщи. Същите са били землянки и били разположени долу в ниското. Първите по-големи родове били Качамачковци, Къньовци, Мариновци и др. Населението се е занимавало предимно със земеделие и скотовъдство. В един въпросник от 1900 година, попълнен на български и турски се казва , че Виная съществува повече от 300 години. Къдия (околия) Никополска, Санджак (окръг) Видински, а по-късно-Русенски. В него се говори , че селото не е премествано , но е имало спор с Радиненец за местностите Църкалово и Бозълъка. По същото време се описва как село Виная е водило преписки да се снабди с турски документи за тези земи, но същите са останали безуспешни.

Първото мъжко училище в село Виная е открито през 1843 година Първият подбудител за това училище е бил Васил Атанасов, който е станал и първият учител. Той е убедил стрика си –дядо Георги Цанков, да създадат училище и заедно със съжителите си най-много са действали по училищните работи.Отначало не е имало училищно сдание, а са наели за първата година частна къща.Там учениците са сядали на дъски, подпрени с чимове, а масата е била подпряна на забити в земята колове.Учителят е сядал на един малък одър. Помещението се отоплявало с пещ от самите деца, които били задължени да носят дърва и тор всяка сутрин. Вода за пиене се носело от река Осъм. Васил Атанасов, родом от Виная, произхождал от семейство на земеделци. Получил образованието си в Троян. Преди да стане учител е помагал на родителите си в земеделието. Учителствувал три години във Виная и две години в село Лесичери, а после се покалугерил в Троянския манастир.По-сетне станал игумен в Етрополския манастир , където престоял до смъртта си в 1886 година.След неговото заминаване училището било затворено от 1846 до 1868 година. След което за учител идва някой си панагюрец Филип (бащиното му име не е известно). Следващите години училището се е помещавало в един зимник, до построяването на сграда, която да служи за тази цел. Първото училищно сдание е построено през 1873г с общински средства, а второто през 1887 год. с общински средства и държавна помощ от 1300 лв. Старото училищно сдание се е намирало в центъра на селото , с лице на север. Дворът му е бил приблизително 6 ара. Имало е 3 стаи , от които една за отделение, една за канцелария на общинското управление и третата за живеене на учителя. Новото е пак в центъра на селото, но с лице на юг и направено според плана за 50 до 70 деца.

До Освобождението в селото църква и свещеник не е имало. Църквата е построена през 1896 година.

През турско робство Виная и Радиненец са били две махали на едно и също село. Администрацията е употребявала името ,, Радвенца”- комбинация от двете имена на селата.Така е записано и в старите руски карти.Разделянето на селата станало няколко години след Освобождението.

Данни за участие на Виная в Руско-турската освободителна война няма. Руските войници са били посрещнати с голяма радост от местното население. Същото им е оказвало помощ при предвижването им към град Плевен.

Според Александър Цонков Йонков в Радиненец по време на войната в двора на Александър Бонев е била палатката на руския главнокомандващ Николай Николаевич, който всяка сутрин обхождал фронта при село Гривица. В двора на Александър Цонков е бил ковчежникът на главнокомандващия. В изнесена от министерството на отбраната брошура четем следното:,,На 6 септември в Радиненец се състояло военно съвещание . В него взели участие главнокомандващият Николай Николаевич, румънският крал Карол , командири и началник щабове на корпуси. Румънците предложили срещу Плевен да се предприеме обсадна война.По настояване на главнокомандващия било взето решение да се проведе трета атака на Плевен.(стр. 90)

Към 1900 година с. Виная брояло 90 -100 къщи. Редица селяни като Петко Мечкоолу, Никола Камараша, Сави Буков, Георги Киров Дългошийски, Пешоолу и др. загубват земите си за данъци и дългове, направени за изхранване на семействата си.Техните земи биват изкупени на безценица от тогавашните селски богаташи и лихвари Анко Линков, Пенчо Киров- кръчмар и новозабогателите селяни като Васил Кокошарски и Герчо Блажев Самурски.

Една част от малоимотните селяни станали наемни работници, други заминали в града да учат занаят, а трети отишли в чужбина на печалба-главно в Америка.В село Виная поради малобройността на жителите и голямата си селска мера се развива добре скотовъдството. До края на Първата световна война и след това по-голямата част от домакинствата запазват, макар и с известна трудност имотите си и остават средниимотни селяни.

След Освобождението в Радиненец част от турците се изселват, а нивите, горите и ливадите им са попаднали в ръцете на по- заможни фамилии като Дановци, Божинови, Петеви, Кривите и др. Особено бързо се разграбили и земите, раздадени след Освобождението, на участници във войната, на тъй наречените комити ,чиито земя в тая местност носи името ,,Комитишко”Богатите черноземни почви , наличието на три реки, които ги напояват ,плитките подпчвени води , привличат погледите на жители от други населени места, предимно от Балкана. Идват все-повече преселници.Селото се увеличава по големина и облик.Селяните работят и за пазара.Парите стават важен фактор, прехвърлят се имоти, развива се търговията. Появяват се кръчмарите като дядо Атанас Събев и Георги Недялков. Появяват се и лихварите- Т. Данов, дядо Балжо, Атанас Събев, Димитър Бояджията.За местни нужди се развиват и следните занаяти:обущарство, коларство, шивачество, бояджийство. Повечето занаятчии са преселници от Балкана. Занаятчиите често пъти прибягвали до калфи и чираци от местното население. В селото преобладавали средните и бедните селяни , които за да защитят своите икономически интереси през 1908 г. основали своя кредитна кооперация, която била зарегистрирана като Земеделско спестовно взаимоспомагателно дружество-,,Напредък”. Тя имала за цел да подпомага с парични средствануждаещите се селяни, за да ги избави от лихварите. Доставяла потребителски стоки за своите членове. Тоя характер на кредитен институт запазва до 1950 г. , а след това остава да се занимава само с търговията на селото.

Образованието се осъществява чрез училището и читалището.За първото килийно училище вече писахме. През 1989/90 г. е построено училище ,, Кирил и Методий”. Първи учители в него са били Владимир Христакиев и сестра му Зеница Христакиева от град Свищов.През 1903г. била назначена и Мария Анастасова от ДобруджаПрез 1930 г. е построено училище ,,Неофит Рилски”, което задоволява нуждите на разрастналото се село.

Читалището в село Радиненец е основано едва през 1903 г. (отразено е на кръглия му печат).Основатели са били Тодор Данов, Цонко Йонков, Ради Йонков, Атанас Събев, Дечо Гинчев, Никола Владов и др. Първоначално библиотеката била съхранявана в училище ,,Кирил и Методий”. В периода 1922-1930 г. се представят пиесите,, Хъшове” , ,,Пленника” и др. драми, уреждат се забави.

Читалището в село Виная е основано през 1906 год., но поради Първата световна война дейността на същото е била замряла. През 1926-27 год. то възобновява дейността си. В него селяните са намирали вестници с въздържателна, вегетарианска и стопанска тематика. Вечер са се водели разговори с по-възрастни хора на политически теми - за някои събития станали преди и след 9 юни, за някои от фронтовете през Първата световна война, за атентата в църквата ,,Света Неделя”, за положението в Съветския съюз, Германия и др.

На 30 януари 1930 г. става сливането с читалището във Виная в едно обединено читалище ,, Светлоструй”. Читалището осъществява контакт между интелигенцията на селото и селяните.

През 1934 година двете села се обидиняват под името Обнова и имат един административен център.

Цвятко Димитров - зад него Пенчо Христов
Цвятко Димитров - зад него Пенчо Христов